Много ни бива в големите приказки и грандиозните проекти, но когато стане време за действие, всеки се крие. Искам да привлека вниманието Ви към един въпрос, който за съжаление е известен предимно на хората, които се интересуват професионално от българската култура и история. Става въпрос за Тракийския храм в с. Старосел и неговото прогресивно рушене.

Нека Ви напомня:

ЗАПАЗВАНЕТО НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО
Е НАША ОБЩА ОТГОВОРНОСТ!!!

Повсеместно се говори за криза, за липса на средства, за липса на работни места, но всички пренебрегваме липсата на отговорност към историческата ни памет, намерила материален израз в находките и обектите от древността.

Малко предистория:
През 2000 г. д-р Георги Китов провежда разкопките в Четиньова могила и открива един от най-внушителните подмогилни храмове, познати досега на територията на Югоизточна Европа. Подмогилният градеж е укрепен с дървени подпори от миньорите, работещи тогава под ръководството на д-р Китов.

Ситуацията сега:
Десет години след откриването на храма в с. Старосел д-р Георги Китов вече не е сред живите, но подпорните греди поставени тогава, вече десета година крепят кръглата зала на подмогилния храм; дървената защитна постройка на входа на храма, защитаваща един от най-внушителните тракийски храмове, го „защитава” с найлон! Дългата 240 метра крепида (стената около могилата) е в усилен процес на разрушаване, всяка година има редица изпадали каменни блокове; по самия могилен насип се забелязват съвсем явно множество свлачища. Този величествен обект на вяра, история и култура, който се е запазил повече от две хиляди и четиристотин години, за десет години е почти разрушен благодарение на нежеланието на нашето поколение да поеме отговорност за неговото запазване.

През 2009 г. от северозападната страна в могилния насип бе прокопан тунел, който достига до вътрешността на могилата и води до върха на кръглата зала. Предназначението на този тунел е загадка за всички, но безспорно е „добро” вложение на средства. Обектът в днешното му състояние е пред разрушаване, за което свидетелстват множеството пропукани каменни блокове както по крепидата, така и в подмогилния строеж. Наред с опасността от разрушаване е налице и пряка опасност за посетителите. Необходимо ли е да се случи инцидент, като този на Царевец, за да се предприемат необходимите мерки? Докога вечното ни извинение ще бъде, че няма пари? Как е възможно да се отпускат средства за прокопаване на тунел (при това не малко), но да няма средства за прокарване на електричество до храма и за прокарване на вода за построените срещу него тоалетни, които се превръщат в съвременен миришещ паметник, поради невъзможността за използването им? Защо приходите от туристите или поне част от тях не се влагат в реставрация и консервация на обекта?

Задължение и отговорност на нашето общество е да алармира и да се ангажира със запазването на културно-историческото ни наследството. Големите туристически обекти са освен източник на приходи - приходи, които не са никак малки, - а също и наше лице пред света. Чуждестранните туристи, идващи на посещение в страната ни, отнасят със себе си и впечатленията от културата и историята ни. Това ли искаме да е лицето ни пред света - съсипване на миналото и неангажираност към настоящето?

Призоваваме всички държавни институции – Министерство на Културата, Национален институт за паметниците на културата, Община Хисар, Национален исторически музей, както и всички останали компетентни органи за спешно предприемане на мерки за запазването на тракийския храм в с. Старосел, за да не позволяваме превръщането на една гордост от миналите поколения в срам за нашето.

На този адрес, можете да помогнете, като подпишете петицията:

http://bgpetition.com/hramstarosel/index.html

На този адрес, можете да се включите във Facebook групата и да разгледате снимки  на състоянието на храма:

http://www.facebook.com/group.php?gid=385638391608&ref=mf

Нека всеки, който е съпричастен към запазването на културното и историческото наследство подкрепи тази инициатива!